Любовни записки – изложба на видео арт
Галерия Аросита – София, ул.”Врабча” №12,Б
18 – 30 юни, 2026
Откриване: 18 юни от 18 ч.
Артист: Мая Йоцова
Куратор: Росица Гецова
Какво е да обичаш като дете? Как ни учат да обичаме? И как обичаме като пораснем? Какво е любовта? Можем ли да вникнем в нейната същност?
Задавали ли сте си тези въпроси?
Видео инсталацията Любовни записки е мозайка от отговори на хора от България, Канада и Хърватия смесени с визуални интерпретации на темата от артиста.
Изявление на артиста
„Любовни записки“ е проект, който започнах преди години. Това беше период, в който се чувствах все по-разкъсана в живота си. Реших да започна лично предизвикателство под формата на арт пърформанс: 90-дневното предизвикателство на любовта, по време на което се концентрирам върху любовта в живота си и се ангажирах да пиша за това в блог. Това ме накара да си задам един много фундаментален въпрос: какво е любовта? Усещах, че има разминаване между романтичният идеал за любовта, който съществува в митологията на нашето общество, и реалността на любовта, с която аз, моите приятели, семейството ми се сблъсквахме в живота си. Усещах, че това несъответствие не само засягаше нашите междуличностни отношения, но и пречеше на връзката ни с по-широкия свят и с планетата.
Затова реших да проуча какво означава любовта за моята общност. Започнах да разговарям с приятелите и семейството си по този въпрос и заснех тези разговори. Провеждах улични интервюта с хора в Монреал и Торонто, Канада както и в София, България, и Риека, Хърватия. Попитах хората „Какво е любовта за тях като цяло“ и ги оставих да говорят за аспектите на любовта, за които избраха да говорят: любовта в междуличностните отношения като приятелство, романтика, семейство; любовта като общо понятие; любовта като духовно преживяване; чувството на любов; и любовта към неща като работата, околната среда, кауза.
Освен това помолих всеки интервюиран да нарисува или напише своето определение за любовта и заснех видеопортрет на всеки с неговото определение. Разговорите с различни хора от различни култури не само показаха многообразието от гледни точки към любовта, но и се превърнаха в миниатюрни портрети на самите хора и на средата, в която живеят. Определението и участието на всеки добавиха нов нюанс към картината, ново парченце в мозайката на любовта. И от тази мозайка започна да се появява очарователно впечатление, топла и искрена медитация върху любовта, живота и човечеството.

