Сърдечният масаж е част от животоспасяващи мероприятия (кардио-пулмонална ресусцитация – КПР), които се предприемат при хора, изпаднали в клинична смърт. Правилно извършеният и навременен сърдечен масаж може да спаси огромен брой хора. Техниката трябва да може да се изпълнява от всеки, защото успеха на масажа зависи както от причината, която налага правенето му, така и от минутата, в която е започнат. Колкото по-рано се започне (в първите 1-2 минути след спирането на сърдечната дейност), толкова по-голям шанс за успех има.

Клиничната смърт представлява обратимо състояние, при което липсват сърдечна дейност и дишане, но нервната система все още работи. Това означава, че мозъчните клетки все още функционират и може да бъдат спасени. Кислородният глад е основният враг на мозъка. Без кислород нервните клетки могат да живеят 4-8 минути. След като е установена липсваща сърдечна дейност, това означава, че липсва кръвообращение и няма достъп на кислород до мозъка. Затова максимално бързо трябва да се започне сърдечен масаж.

Кардио-пулмоналната ресусцитация включва поддържане на кръвообращението и дишането. Най-честите причини за спиране на сърдечната дейност са миокарден инфакрт или ритъмно-проводни нарушения. До неефективна сърдечна дейност водят също така камерното трептене и мъждене (съкращение на сърдечния мускул с честота 200-600/минута). И в двата случая се налага сърдечен масаж, защото сърдечната дейност е неефективна или липсваща. Това означава, че мозъчните клетки не се хранят, а тяхната смърт е необратима.

Каква е целта на сърдечния масаж? Каква е правилната техника на изпълнение?

Идеята на сърдечния масаж не е да се стимулира сърцето. Целта е да се поддържа кръвообращението. Правят се компресии върху долната половина на гръдната кост с честота 100 в минута. Ръцете се поставят една върху друга. Тялото на пострадалия трябва задължително да бъде върху твърда подложка (най-добре на земята). По този начин се имитира помпената функция на сърцето. То се притиска между гръбначния стълб и гръдната кост . По този начин с компресията се изтласква кръвта от сърцето, а при отпускането се напълва отново. Останалият кислород в кръвта така успява да достигне до мозъчните клетки. По правило трябва да се прави и обдишване, но когато само един човек извършва КПР, сърдечният масаж е приоритетен. Ако извършващите КПР са двама, то трябва да се прави и обдишване. Честотата е 30 сърдечни компресии : 2 обдишвания (отново с обща честота на компресиите 100 в минута). Компресиите трябва да бъдат с амплитуда 5 см (т.е. да бъдат с 5 см дълбочина). Трябва да се даде шанс на гръдния кош да се възстанови максимално след всяка една компресия, за да може сърцето отново да се напълни с кръв.

ofertomat.bg